ГОЛЕМИТЕ РЕКИ В БЪЛГАРИЯ

Реките в България винаги са съществували и съхраняват вековните традиции на нашия народ. Има много дълги реки, които дори излизат извън граница, а една от най-отличителните черти е именно тази, че имаме дори гранична река, нищо че тя не влиза към множеството на нашите реки.

Има редица реки, които сменят режима си в сезони на годината. Но за съжаление има лошата тенденция, те да намаляват обема си и количеството вода в сравнение с минали години, имайки идеята, че климатът се мени

1. Извор[редактиране | редактиране на кода]

Река Марица води началото си от двете Маричини езера, разположени в дълбок циркус на 2378 метра надморска височина между върховете Манчо (2 771 м, на югоизток), Маришки чал (2 765 м, на юг) и Близнаците (2 779 м, на запад) в Рила.

2. Горно течение[редактиране | редактиране на кода]

Горното течение на реката е частта от извора до град Белово. Надолу от езерата Марица протича с много голям наклон – над 300 ‰, в ледникова долина с широко дъно, като преодолява неравностите на терена с редица бързеи и водопади. Напречният профил на долината в тази част е характерен с широкото си дъно и стръмните си склонове, върху които има образувани на значителна височина симетрично разположени стъпала. Над тях се издигат отново стръмните склонове, които завършват до вододелните била. След вливането в нея на река Права Марица реката тече в почти права, северна посока до навлизането ѝ в теснината между върха Червените скали на изток и Черната скала на запад. В този участък надлъжният наклон е вече около 100 ‰. От 1400 метра надморска височина долината на Марица приема друга форма. На места се стеснява значително, като от склоновете ѝ са надвиснали скални откоси, които ѝ придават характер на пролом. При изхода от тази долина се забелязват свлачища.

3. Средно течение[редактиране | редактиране на кода]

Средното течение на реката обхваща участъка през Горнотракийската низина от град Белово до българската граница при село Капитан Андреево. След град Белово Марица навлиза в Горнотракийската низина. До град Пазарджик низината е широка около 10 – 15 км. Реката тече симетрично на профила, като след града тя се разширява с десетки метри. В участъка от Септември до Пазарджик реката прави многобройни силно извити меандри и няколко ръкава с малки дължини. Надлъжният наклон на коритото е под 1 ‰. Бреговете са ниски, полегати. Дъното е песъчливо.

4. Долно течение[редактиране | редактиране на кода]

Долното течение на Марица обхваща участъка от българската граница до устието на реката. Тук тя е по-широка и по-дълбока. На места коритото ѝ достига до 1 км ширина. Като общо реката тече на юг, но в района на гръцкия град Димотика прави доста завои. Почти по цялото си долно течение (с изключение на района на град Одрин)река Марица служи за граница между Гърция и Турция. Недалеч от гръцкия град Фере реката се разделя на три ръкава, а впоследствие – на още няколко. Тези ръкави представляват делтата на Марица. Реката се влива в североизточната част на Бяло море, недалеч от турския град Енос, като по-голямата част от делтата остава в гръцка територия.